Постинг
19.08.2013 15:46 -
Врагът в мен
Автор: commodore
Категория: Поезия
Прочетен: 358 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.08.2013 20:05
Прочетен: 358 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 20.08.2013 20:05
И не стихва таз мойта мисъл из главата
продължава да се върти в мъглата
Наляво и надясно няма изход
Нагоре и надолу остава като извод
Пътят в едната посока е много лесен
но някак си наопаки е много тесен
Пумпалът върти се с песен,
крайно време е да сменим тaзи плесен.
През прозореца поглеждам в небето,
тъжно и мудно ми изглежда през пердето
Страх и обиди се сипят чак до морето.
Мисълта ми продължава да тече в бързата вода
Опитвайки се аз да я стигна,
не забелязвайки до къде пристигнах.
Любовтаа.. ех любовта,
далеч отминало и неизживяно чувство,
гади ми се само от мисълта.
И продължавам аз таз мойта разходка из небесата,
гледайки през розовите си очила към земята.
Но има толкова много облаци и пречки,
постоянно ме събарят със злоба,
перчейки се, че те са вечни.
Даже очилата ми веч не помагат, ехх живот,
къде сбърках да си толкова груб с мен,
къде отиде сладоста от живота всеки ден.
Сладост и радост, захар и памук,
става ми лошо само докато ги изрека дотук.
Нека направим една съпоставка,
какво беше преди, какво е сега ?
Хаа, не искаш да го направиш нали,
само яд и злоба да те обхване от зори.
Добре тогава, каква я втасахме из тая морава,
на къде ще ходим, след като няма пътеки,
но няма и неоткрити такива утехи.
Стоим си ние, насред полето, гледайки звездите и небето.
Всичко е толкова добре, за минута или две,
след това мислите отново долитат и изобщо не питат...
Няма коментари
Търсене