Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2010 14:36 - Сам в нощта - продължението
Автор: commodore Категория: Други   
Прочетен: 296 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.08.2010 15:22


  И ето ме пак, стоящ си вкъщи,  чудейки се какво да правя, изпаднал в неразумни мисли и депресии. Мислейки си как отново съм сам, как всъщност няма в тежък момент на кое рамо да се облегна, да се почувствам защитен и обичан. Честно казано, доста отвратително чувство, но не бива човек да си мисли, че света се върти около него все пак. Приятелството с някой е доста ценен дар, който трябва да се поддържа, да се цени, да му се показва, че е обичан. Но в един прекрасен момент, когато ти се почувстваш отритнат от обществото, от приятелите ти, които също могат да изживяват своята лична драма точно в този момент и наистина да не им е до нищо, камо ли до твоите проблеми. Случва се. Но ето ме мен, не осъзнаващ тези факти, лежа превивайки се от болка, психическата болка как приятелите ми са ме изоставили и през главата ми минават ужасни и прекрасни моменти, от които ми се иска да зарева.

 ****

 

 В този момент се събудих. Облян в сълзи и пот, всеки един мускул от тялото ми се беше стегнал, сякаш очаквам да ме блъсне някоя вълна. Отне ми време да осъзная къде се намирам.

Започнах отново познатата ретроспекция, да се опитам да разбера какво всъщност ми се случва. Последно бях съвсем сам в града, без живи същества,  без никакъв живот...без познати хора и лица... без приятели... Вървях обезумял по улиците, чудейки и опитвайки се да осъзная защо всичко това ми се случва, какво ще се случва ако наистина завинаги остана така, сам в призрачния град... призрачната планета ? Ще има ли смисъл да живея, да стоя и да се опитвам да проумея ... непроумяемото.
 Бях самичък в стаята ми, познатата хубава стая в дома. Удобният ми креват, компютърът.. мръсната чаша от кафе, всичко, което да ме накара да се чувствам в безопасност. Но ето ме там, мисъл, която ми взриви мозъка, гърчещ се на пода, ревейки хванат за главата и крещят несвързани думи и изречения....

-Защо!? ЗАЩО! ЗАЩО!!

Сякаш мълния ме удари, когато се сетих за всичките тези неща.

Наистина ли е било всичко това сън.. Ако наистина е било, от къде да знам, че и в момента не сънувам.

-Няма от къде да знаеш това – се обади непознат за мен глас.. не беше дори от подсъзнанието ми...

-К..кой е там ??

-Дори да ти кажа няма да разбереш, кой съм всъщност.

Стоях вцепенен. Отново хвърлих бърз поглед на обстановката, всичко беше нормално, нямаше скрити хора под масата, под стола... едва ли ще има и някой в раклата, помислих си някак с усмивка на устата. Отърсих се от глупостите, които ми бяха в главата и отново почнах да гледам с недоверие всичко около мен. В този момент ми хрумна.....

-Ти ли ми причиняваш всичко това ?

-Да ти го причинявам? Хах, приеми го като безплатен урок.

-Безплатен урок!? – казах аз някак си осъдително. Безплатен урок за какво ? Как по-бързо да се побъркам ли ??

-Ех... вие хората и вашите толкова повърхностни мисли. Искаш ли да ти помогна да се сетиш ? И моля те спри да ме търсиш с поглед, така или иначе няма да се покажа, нека просто проведем кратък разговор на доверие.

Пребледнях.. На доверие ?? Този да не е луд! Хм.. реално погледнато аз съм лудия в момента, но..

-Добре, какво искаш да си говорим ? –отвърнах му аз.

-Разкажи ми, за какво си мислиш в момента. –отвърна ми странния глас.

-Мисля си кога ще свърши целият този кошмар и да се върне всичко по старому.

-Хахах! –се изсмя с наистина доста зловещ смях гласът. Кошмарът ? Не, обещавам, повече няма да ти докарвам кошмари.

Изведнъж спря да говори, но усещах присъствието му... сякаш някой ме гледаше с поглед който ме убива,се едно когато си казал някоя глупост и човека срещу теб го прави точно това..

-Мисли малко над тези неща, които в момента се случват... от половин денонощие ти се случват, се интересни работи, подходящо време, в което си можел да обмислиш доста неща. Само не ми казвай, че не си го направил.

От главата до петите се бях вцепенил и усещах, че всеки момент ще започна да треперя... макар лека полека да схващах за какво ми говори гласът.

-Ооо, започна да схващаш най-накрая. –Отново се обади той...

Гордея се с теб! Сега започни да ми разказваш, ако обичаш, без да бързаш. Бавно и спокойно да разнищим случилите ти се неща.

И наистина в този момент, започнах леко да се отпускам, гласът по някакъв си негов начин успя да ме предразположи, да ми спечели доверието.. да започна да му разказвам...

***

 

-Добре и искаш да ми кажеш, че светът в момента прави най-огромната конспирация на света за да не ти говори, да те мрази и да те унижава ? Това ли искаш да ми кажеш ? –ме попита.

-Не! Звучи абсурдно. Макар... така да излиза от цялата история..

-Кажи ми отново, какво те кара да мислиш, че хората, които те обичат не искат да имат нищо общо с теб..

Почувствах се тъпо в този момент... след като ги изговорих с него всичките ми трагични мисли... почнах да осъзнавам, че за всичко съм виновен аз.

-Така е виновен си!

-Добре, спри да ме слушаш какво си говоря наум! Хората имаме нужда от малко лично пространство....

Усетих го как сякаш се усмихваше.

-Когато те пратих сам самичък на онова място, дори тогава не беше сам! Защо ли ? Защото преди това си комуникирал с тези хора, преживявали сте неща.. хубави моменти, лоши моменти... Ти беше с тях подсъзнателно.... дори тогава те не те изоставиха, ти чуваше техните съвети, как да се справиш в тази безизходна ситуация, в която те бях вкарал! Сега разбираш ли какво имам в предвид ? Вселената не се върти около един човек... не се върти около теб, нито около мен, нито около което и да е друго живо или неживо същество. Не се опитвай да спориш с вселената. Най-много накрая ТЯ да те прати на едно такова място, на което аз те пратих, само че много по-лошо... без да те върне после в твоята реалност.  Кажи.. виждам, че искаш да ме попиташ нещо.

-Ъъ... д-да... Наистина... не знам какво си, какъв си, защо си... и другите глупости, но .. защо ми помагаш... от къде разбираш ти за тези наши отношения.. любов, приятелство.. мъки, депресии.

Усетих го вече наистина как беше грейнал в усмивка, даже как тихо се подхилква.

-Казах ти, дори да ти обясня, няма да разбереш, а и... наистина не искам да ти пълня главата с излишна информация.

В този момент не издържах и започнах да се смея.

-Излишна информация.... казано по нашенски тук... Човече!! Ти толкова ми препълни главата с инфомарция, че ще има да я асимилирам с месеци, даже години напред!

-Да и това е така, но мисля, че разбра същината на урока ми. Това, което направих аз, беше необходимото зло, да се стегнеш, да почнеш най-накрая да гледаш на света с нормални очи, не как всяко живо същество ти мисли злото. Да започнеш да използваш потенциала си в правилната насока.

-Прекалено много филми гледам.. в момента ми изглеждаш, точно като онези ангели пазители... – тръгнах да казвам аз.

-Спри до тук.. не ме карай да се смея.

-Добре де, добре... Наистина... доста поучително ми дойде всичко това. Но едва ли ще успее да ме предпази от следващ такъв мой срив... Хората сме непредсказуеми, ще ни щукне, че никой не ни обича и да изпаднем в депресия.

-Да, но ти го правиш постоянно. С риск да се повторя, показах ти какво е да си сам, след това ти показах, какво щеше да се случва с теб, ако не го бях направил. Последствията от второто щяха да са пагубни.

Леко засрамен си наведох главата, опитвайки се да кажа нещо, уви без успех.

Гласът, отново усетих как се усмихва, сякаш доволен от добре свършената работа.

-Това беше от мен. Едва ли ще се видим отново.. макар ти да не ме виждаш, но, приеми нещата по друг начин и наистина ще си мислиш, че си ме видял. Наистина се надявам да запомниш този мой урок. Сбогом приятелю!

Не успях да се сбогувам с него.. опитвах се да намеря думи, каквито и да е, но наистина не можех. Бях изцяло отдаден на размисли. Отпуснах се на стола ми и преживях този чудат разговор още няколко пъти...

 В този момент чух как GSM-а ми прозвънява. Беше SMS, от най-добрата ми приятелка. Благодареше ми за изненада, която и бях оставил и чак сега я намира. Усмихнах се... толкова много чувства се въртяха и циркулираха по цялото ми тяло - радост, лека тъга, любов... и все така умислен... Боже, какво ли си мислех... има толкова много по-лоши хора от мен, защо трябва да ме караш да се чувствам лош ....

 

 

 




Гласувай:
1
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: commodore
Категория: Други
Прочетен: 14030
Постинги: 27
Коментари: 9
Гласове: 37
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930