И ето ме пак, стоящ си вкъщи,  чудейки се какво да правя, изпаднал в неразумни мисли и депресии. Мислейки си как отново съм сам, как всъщност няма в тежък момент на кое рамо да се облегна, да се почувствам защитен и обичан. Честно каза...

По незнаен начин се озовах в центъра на града, където по това време на денонощието, изобщо не е място за човек като мен! Всичко  беше тъмно... Уличните лампи сякаш ги беше страх да светят.. всичко живо и неживо се беше сгушило в обежищет...